Американската доктрина за икономическа сигурност придоби по-мрачен оттенък

Авторът е помощник на FT и написа бюлетина на Chartbook

С взор към бъдещето огромна част от света е заледен от смут от вероятността че американската народна власт по това време идната година ще докара до втора администрация на Доналд Тръмп, пъклен решена да раздра интернационалния ред. Но какво да кажем за върха на Джо Байдън по този въпрос? Ясно е, че маниерите на администрацията на Байдън са по-малко разрушителни. Не се отдава на отричането на климата. Играе добре с Европа. Но в един изменящ се свят безсрамната увереност на Байдън, че Америка би трябвало да бъде номер едно, има своята цена.

По отношение на икономическата политика администрацията беше националистическа. Съединени американски щати наляха запаси в Украйна и Близкия изток, само че не могат и не желаят да посредничат за приемлив мир. Във връзка с Китай екипът на Байдън, в случай че не друго, ескалира напрежението.

До пролетта на 2023 година, на фона на военно дрънчене на оръжие и стопански наказания, китайско-американските връзки доближиха рискова точка. Свидетелство за дипломатическия разум на екипа на Байдън е, че той осъзна нуждата да се отдръпна. Един от методите да направи това беше да упорства, че в своята многостранна икономическа акция против Китай, задачата на Америка е да направи нищо повече от това да отбрани избрана сфера от съществени ползи – „ дребен двор “ – с висока ограда.

Макар че има за цел да бъде успокояващо, какво значи тази формула на процедура зависи от това по какъв начин Вашингтон дефинира прерогативите си. Последният опит за слагане на някакви ограничавания идва от Дейлип Сингх в програмно есе за Атлантическия съвет, оповестено дни преди да се върне в Белия дом като заместник-съветник по националната сигурност по интернационалната стопанска система.

По негово време в частния бранш Сингх има какво да обмисли. През 2022 година той беше един от основните архитекти на глобите против Русия. В най-хубавия случай те имаха разбъркан триумф. Държави, представляващи повече от две трети от международното население, останаха настрани.

За да се поправя този минус, твърди Сингх, държавната машина на Съединени американски щати би трябвало да ползва по-добре глобите. Той би трябвало да се ангажира с минимизиране на страничните вреди и да употребява както позитивни, по този начин и негативни тласъци. Това са рационални и хуманни неща. Но това не прави нищо повече от това да прикрие несъгласието, че Вашингтон се пробва да отбрани това, което обича да назовава интернационален ред, учреден на правила, с поредност от необуздани интервенции в личен интерес. И прибягва до такива ограничения, тъй като огромна част от елита на Съединени американски щати към този момент не има вяра в оптимистичната историческа визия, която в миналото е дефинирала тези правила.

Когато деец от глобализма от 90-те години като министъра на финансите Джанет Йелън приказва за отбрана на ясно дефинирани Интересите на американската национална сигурност, това, което се намира оттатък този стеснен периметър, допуска тя, е необятно отвореното пространство на международната стопанска система. Поколението от политици на Сингх, водени от шефа Джейк Съливан, се придържат към световния разцвет, само че виждат глобализацията като подкопаване на междинната класа на Америка, отваряне на вратата за Тръмп и задвижване на възхода на Китай.

Сингх упорства, че „ нито една стопанска система не е прекомерно огромна, с цел да бъде глобена “. Но като изразителна отстъпка, той счита за належащо да подсети на сътрудниците си, че при насочването към Китай „ няма явен нокаутиращ удар, който насилствената държавна власт да може да нанесе сама, без да нанесе съществени съпътстващи вреди “.

Вместо това той приканва Съединени американски щати „ да привлекат необвързани страни в своята орбита с позитивни тласъци и по този метод последователно да изолират Китай, преди да се разгърне някакъв спор “. Сингх демонстрира въображение, когато става въпрос за инструментите на политиката. Той упорства за доста по-щедро потребление на държавни гаранции за заеми. Но не може да се прикрие фактът, че неговата теория ще трансформира една бъдеща война в последния аршин на огромната тактика на Съединени американски щати.

Това е предизвикващият махмурлук коктейл, който дефинира ерата на Байдън – удари на интернационализъм, примесени с безочливост, славолюбие „ Америка преди всичко “. Чудно ли е - след Ирак и Афганистан - че огромна част от света е песимистичен към коалиция, водена от вземащи решения, които размишляват намерено за имперски орбити и „ нокаутиращи “ удари против Китай?

Едно от дребното избавителни Благодатта на първата администрация на Тръмп беше, че президентът беше по-заинтересован от сключването на покупко-продажби с съперниците на Америка, в сравнение с да ги нокаутира. Тревогата би трябвало да е, че втора администрация на Тръмп няма да бъде уволнена единствено от предпочитание за възмездие и радикализирана републиканска партия. Тя също по този начин ще наследи от Байдън държавна машина, подготвена на доста по-мрачен мироглед за света от този, който Обама завеща на Тръмп през 2016 година Какъвто и да е изборният резултат, дълбоката страна на Америка, в миналото приветствана като бастион на либерализма, се обръща към мрака страна.