Американската доктрина за икономическа сигурност придоби по-мрачен оттенък
Авторът е сътрудник на FT и пише бюлетина на Chartbook
С поглед към бъдещето голяма част от света е замръзнал от ужас от перспективата че американската демокрация по това време следващата година ще доведе до втора администрация на Доналд Тръмп, адски решена да разкъса международния ред. Но какво да кажем за рекорда на Джо Байдън по този въпрос? Ясно е, че маниерите на администрацията на Байдън са по-малко разрушителни. Не се отдава на отричането на климата. Играе добре с Европа. Но в един променящ се свят безсрамната убеденост на Байдън, че Америка трябва да бъде номер едно, има своята цена.
По отношение на икономическата политика администрацията беше националистическа. САЩ наляха ресурси в Украйна и Близкия изток, но не могат и не желаят да посредничат за задоволителен мир. Във връзка с Китай екипът на Байдън, ако не друго, ескалира напрежението.
До пролетта на 2023 г., на фона на военно дрънкане на оръжие и икономически санкции, китайско-американските отношения достигнаха опасна точка. Свидетелство за дипломатическия ум на екипа на Байдън е, че той осъзна необходимостта да се оттегли. Един от начините да направи това беше да настоява, че в своята многостранна икономическа кампания срещу Китай, целта на Америка е да направи нищо повече от това да защити определена сфера от основни интереси – „малък двор“ – с висока ограда.
Макар че има за цел да бъде успокояващо, какво означава тази формула на практика зависи от това как Вашингтон определя прерогативите си. Последният опит за поставяне на някакви ограничения идва от Дейлип Сингх в програмно есе за Атлантическия съвет, публикувано дни преди да се върне в Белия дом като заместник-съветник по националната сигурност по международната икономика.
По негово време в частния сектор Сингх има какво да обмисли. През 2022 г. той беше един от главните архитекти на санкциите срещу Русия. В най-добрия случай те имаха смесен успех. Държави, представляващи повече от две трети от световното население, останаха настрана.
За да се коригира този недостатък, твърди Сингх, правителствената машина на САЩ трябва да прилага по-добре санкциите. Той трябва да се ангажира с минимизиране на страничните щети и да използва както положителни, така и отрицателни стимули. Това са разумни и хуманни неща. Но това не прави нищо повече от това да прикрие противоречието, че Вашингтон се опитва да защити това, което обича да нарича международен ред, основан на правила, с поредица от необуздани интервенции в собствен интерес. И прибягва до такива мерки, защото голяма част от елита на САЩ вече не вярва в оптимистичната историческа визия, която някога е формулирала тези правила.
Когато ветеран от глобализма от 90-те години като министъра на финансите Джанет Йелън говори за защита на ясно дефинирани Интересите на американската национална сигурност, това, което се намира отвъд този тесен периметър, предполага тя, е широко отвореното пространство на световната икономика. Поколението от политици на Сингх, водени от шефа Джейк Съливан, се придържат към глобалния просперитет, но виждат глобализацията като подкопаване на средната класа на Америка, отваряне на вратата за Тръмп и задвижване на възхода на Китай.
Сингх настоява, че „ нито една икономика не е твърде голяма, за да бъде санкционирана“. Но като изразителна отстъпка, той смята за необходимо да напомни на колегите си, че при насочването към Китай „няма очевиден нокаутиращ удар, който принудителната държавна власт да може да нанесе сама, без да нанесе сериозни съпътстващи щети“.
Вместо това той призовава САЩ „да привлекат необвързани страни в своята орбита с положителни стимули и по този начин постепенно да изолират Китай, преди да се разгърне някакъв конфликт“. Сингх проявява въображение, когато става въпрос за инструментите на политиката. Той настоява за много по-щедро използване на държавни гаранции за заеми. Но не може да се прикрие фактът, че неговата доктрина ще превърне една бъдеща война в последния критерий на голямата стратегия на САЩ.
Това е предизвикващият махмурлук коктейл, който определя ерата на Байдън – удари на интернационализъм, примесени с наглост , властолюбие „Америка на първо място“. Чудно ли е - след Ирак и Афганистан - че голяма част от света е скептичен към коалиция, водена от вземащи решения, които размишляват открито за имперски орбити и „нокаутиращи“ удари срещу Китай?
Едно от малкото спасителни Благодатта на първата администрация на Тръмп беше, че президентът беше по-заинтересован от сключването на сделки с конкурентите на Америка, отколкото да ги нокаутира. Тревогата трябва да е, че втора администрация на Тръмп няма да бъде уволнена само от желание за отмъщение и радикализирана републиканска партия. Тя също така ще наследи от Байдън държавна машина, обучена на много по-мрачен възглед за света от този, който Обама завеща на Тръмп през 2016 г. Какъвто и да е изборният резултат, дълбоката държава на Америка, някога приветствана като бастион на либерализма, се обръща към мрака страна.
